Ударите от астероиди: Нараства ли опасността за Земята
Нашата планета добре крие белезите си от метеорити. Всъщност това е не е доста хубаво, защото доказателствата за предходни удари на метеорити могат да ни оказват помощ да планираме по-добре идващия пагубен удар.
Прочетете още
Всъщност основният академик от Центъра за галактически полети " Годард " на НАСА Джеймс Гарвин счита, че може да сме разчели неправилно следите от някои от по-сериозните удари на метеорити, които са се случили през последните милиони години.
Ако той е прав, вероятността да бъдем ударени от нещо неприятно може да се окаже по-голяма, в сравнение с плануват сегашните оценки.
Както Гарвин се изрази красноречиво по време на презентацията си на неотдавнашната конференция по лунна и планетарна просвета: " Това би било в диапазона на сериозните събития, които се случват. "
Най-известният от всички метеоритни удари - убийственият за динозаврите удар, пробил дупка в земната кора край днешния полуостров Юкатан преди към 66 милиона години - се откроява с опустошителните си последствия за живота на Земята.
Това е било 10 км необятно страшилище, сходно на това, което се е блъснало в нашата планета преди към 100 млн. години.
И въпреки всичко надалеч по-малки удари могат да разпилян задоволително прахуляк, с цел да хвърлят мрак върху планетата и евентуално да доведат до години на апетит. Според някои оценки метеорити с километрична широчина падат на повърхността на Земята под формата на гърмеж от топлота и прахуляк приблизително на всеки 600 000 години, плюс-минус.
Разбира се, няма график за сходни събития, а оценките са толкоз положителни, колкото са положителни данните, които използваме за прогнозиране.
Макар че можем да сканираме небето за доказателства за скали, задоволително огромни, с цел да ни причинят болежка, геоложките записи са като тиксо с действителни метеоритни удари, разпростряли се обратно във времето.
За страдание този запис става все по-труден за разчитане, колкото по-назад се връщаме, с помощта на динамичните ветрове, водата и тектониката на Земята, които непрекъснато се отразяват на нейната повърхнина. Дори и по-скорошните събития могат да бъдат мъчно интерпретирани заради натрупването на прахуляк и биология.
Гарвин и екипът му употребяват нов азбучник от сателитни изображения с висока резолюция , с цел да прегледат от близко изветрелите остатъци на някои от най-големите ударни кратери, формирани през последните милиони години, в опит да оценят по-добре същинския им размер.
Въз основа на техния разбор редица от тези кратери имат слаби пръстени оттатък това, което нормално се счита за външния им борд, което ги прави по-големи, в сравнение с се предполагаше до момента.
Например за хлътналост с широчина към 12-14 км в Казахстан, наречена Жаминшин, се счита, че е основана от астероид с диаметър 200-400 м, който е паднал на Земята преди към 90 000 години - най-скорошният удар, който евентуално може да провокира събитие от вида " нуклеарна зима ".
Въпреки това, въз основа на новия разбор, това така и така огромно събитие би могло да е било още по-катастрофално, оставяйки кратер, който в действителност е с диаметър по-близо до 30 км.
Преизчислени са и диаметрите на ръбовете на три други огромни кратера, като всички те са удвоени или утроени по мярка. Последствията са дълбоки, като допускат, че на всеки няколко 10 хиляди години от горната страна се спускат обекти с размери километри.
Въпреки че е добре понякога старите модели да се разклащат, тези новооткрити пръстени може да не са безусловно талази от удар.
Възможно е те да са парчета, изхвърлени от удара, които се спускат назад надолу в съсредоточен модел. Или пък може въобще да не са нещо значително - просто призрак в данните.
Гарвин не е уверен, че полетата от парчета към момента биха били ясни след толкоз доста години на изветряне и ерозия. И въпреки всичко науката не се движи въз основата на едно-единствено наблюдаване.
Това е догадка, която заслужава спор. Докато сме заети с построяването на системи, с цел да се опитаме да избегнем сериозен конфликт с метеорит, възможностите за това, че пътят на Земята ще бъде чист още известно време, са огромни.
Прочетете още
Всъщност основният академик от Центъра за галактически полети " Годард " на НАСА Джеймс Гарвин счита, че може да сме разчели неправилно следите от някои от по-сериозните удари на метеорити, които са се случили през последните милиони години.
Ако той е прав, вероятността да бъдем ударени от нещо неприятно може да се окаже по-голяма, в сравнение с плануват сегашните оценки.
Както Гарвин се изрази красноречиво по време на презентацията си на неотдавнашната конференция по лунна и планетарна просвета: " Това би било в диапазона на сериозните събития, които се случват. "
Най-известният от всички метеоритни удари - убийственият за динозаврите удар, пробил дупка в земната кора край днешния полуостров Юкатан преди към 66 милиона години - се откроява с опустошителните си последствия за живота на Земята.
Това е било 10 км необятно страшилище, сходно на това, което се е блъснало в нашата планета преди към 100 млн. години.
И въпреки всичко надалеч по-малки удари могат да разпилян задоволително прахуляк, с цел да хвърлят мрак върху планетата и евентуално да доведат до години на апетит. Според някои оценки метеорити с километрична широчина падат на повърхността на Земята под формата на гърмеж от топлота и прахуляк приблизително на всеки 600 000 години, плюс-минус.
Разбира се, няма график за сходни събития, а оценките са толкоз положителни, колкото са положителни данните, които използваме за прогнозиране.
Макар че можем да сканираме небето за доказателства за скали, задоволително огромни, с цел да ни причинят болежка, геоложките записи са като тиксо с действителни метеоритни удари, разпростряли се обратно във времето.
За страдание този запис става все по-труден за разчитане, колкото по-назад се връщаме, с помощта на динамичните ветрове, водата и тектониката на Земята, които непрекъснато се отразяват на нейната повърхнина. Дори и по-скорошните събития могат да бъдат мъчно интерпретирани заради натрупването на прахуляк и биология.
Гарвин и екипът му употребяват нов азбучник от сателитни изображения с висока резолюция , с цел да прегледат от близко изветрелите остатъци на някои от най-големите ударни кратери, формирани през последните милиони години, в опит да оценят по-добре същинския им размер.
Въз основа на техния разбор редица от тези кратери имат слаби пръстени оттатък това, което нормално се счита за външния им борд, което ги прави по-големи, в сравнение с се предполагаше до момента.
Например за хлътналост с широчина към 12-14 км в Казахстан, наречена Жаминшин, се счита, че е основана от астероид с диаметър 200-400 м, който е паднал на Земята преди към 90 000 години - най-скорошният удар, който евентуално може да провокира събитие от вида " нуклеарна зима ".
Въпреки това, въз основа на новия разбор, това така и така огромно събитие би могло да е било още по-катастрофално, оставяйки кратер, който в действителност е с диаметър по-близо до 30 км.
Преизчислени са и диаметрите на ръбовете на три други огромни кратера, като всички те са удвоени или утроени по мярка. Последствията са дълбоки, като допускат, че на всеки няколко 10 хиляди години от горната страна се спускат обекти с размери километри.
Въпреки че е добре понякога старите модели да се разклащат, тези новооткрити пръстени може да не са безусловно талази от удар.
Възможно е те да са парчета, изхвърлени от удара, които се спускат назад надолу в съсредоточен модел. Или пък може въобще да не са нещо значително - просто призрак в данните.
Гарвин не е уверен, че полетата от парчета към момента биха били ясни след толкоз доста години на изветряне и ерозия. И въпреки всичко науката не се движи въз основата на едно-единствено наблюдаване.
Това е догадка, която заслужава спор. Докато сме заети с построяването на системи, с цел да се опитаме да избегнем сериозен конфликт с метеорит, възможностите за това, че пътят на Земята ще бъде чист още известно време, са огромни.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ